Вече не храня илюзии
Отдавна не храня… илюзии,
че мога да срещна жена:
добра - вдъхновяваща муза
за клетата моя душа.
Но онзи ден - чудото стана -
на плажа към пет вечерта
внезапно от морската пяна
пред мен се показа жена.
Тя имаше… странна опашка
и бе без огромни гърди,
не беше на дупето с прашка,
но имаше чудни очи!
Една - черноморска сирена
се бе появила пред мен.
Омекнах - и с двете колЕна
в прохладния есенен ден.
Веднага пристъпих в морето.
Вълните надаваха вой;
огласяха - с грохот небето
над тъжния вече прибой.
Направих две крачки към нея
в студеното, бурно море.
Пред мен бе една… Галатея:
сирена с добро ЕГН.
Протегнах ръка да докосна
русалката - моя мечта!
Под нея по гръб да се просна
и мигом да се утеша!
Но в бялата - бухнала пяна
и в чудния есенен ден
пред мен бе една, холограма,
изчезна от допира с мен.
Нагазих - дълбоко в морето,
в студената морска вода,
за всички провали с момета
у мен аз потърсих вина.
Навярно отдавна не струвах
за музите пукнат петак.
Обърнах назад и… отплувах
към новия местен бардак.
Юри Йовев
септември 2025 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Yuri Yovev Все права защищены
