Sep 7, 2025, 10:47 AM  

Вече не храня илюзии

  Poetry
278 1 8

Отдавна не храня… илюзии,

че мога да срещна жена:

добра  -  вдъхновяваща муза

за клетата моя душа.

 

Но  онзи  ден  -  чудото стана -

на плажа към пет вечерта

внезапно  от  морската пяна

пред мен се показа жена.

 

Тя имаше… странна опашка

и бе без огромни гърди,

не беше на дупето с прашка,

но имаше чудни очи!

 

Една  -  черноморска сирена

се бе появила пред мен.

Омекнах  -  и с двете колЕна

в прохладния есенен ден.

 

Веднага пристъпих в морето.

Вълните надаваха вой;

огласяха  -  с  грохот  небето

над тъжния вече прибой.

 

Направих две крачки към нея

в студеното, бурно море.

Пред мен бе една… Галатея:

сирена с добро ЕГН.

 

Протегнах ръка да докосна

русалката - моя мечта!

Под нея по гръб да се просна

и мигом да се утеша!

 

Но в бялата - бухнала пяна

и в чудния есенен ден

пред мен бе една, холограма,

изчезна от допира с мен.

 

Нагазих - дълбоко в морето,

в студената морска вода,

за всички провали с момета

у мен аз потърсих вина.

 

Навярно отдавна не струвах

за музите пукнат петак.

Обърнах назад и… отплувах

към новия местен бардак.

 

 

Юри Йовев 

септември 2025 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Веси!!! 🍀
    Скътам ли един петак
    хуквам в първия бардак! 😀
  • Интересен финал! Така е! Имаш ли мерак, в краен случай и в бардак!...
  • Пепи, музата на хумора е винаги с мен, но любовната муза ми липсва! 🌹😀
  • Ти без муза нямаш спирка, а с муза не мога да си представя какво ни чака😜🙄
  • Валя, Дани, Люси!!! 🌹
    Лирическият е бесен, момичета! Писва му от тези бардаци! 😀

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...