Вече не храня илюзии
Отдавна не храня… илюзии,
че мога да срещна жена:
добра - вдъхновяваща муза
за клетата моя душа.
Но онзи ден - чудото стана -
на плажа към пет вечерта
внезапно от морската пяна
пред мен се показа жена.
Тя имаше… странна опашка
и бе без огромни гърди,
не беше на дупето с прашка,
но имаше чудни очи!
Една - черноморска сирена
се бе появила пред мен.
Омекнах - и с двете колЕна
в прохладния есенен ден.
Веднага пристъпих в морето.
Вълните надаваха вой;
огласяха - с грохот небето
над тъжния вече прибой.
Направих две крачки към нея
в студеното, бурно море.
Пред мен бе една… Галатея:
сирена с добро ЕГН.
Протегнах ръка да докосна
русалката - моя мечта!
Под нея по гръб да се просна
и мигом да се утеша!
Но в бялата - бухнала пяна
и в чудния есенен ден
пред мен бе една, холограма,
изчезна от допира с мен.
Нагазих - дълбоко в морето,
в студената морска вода,
за всички провали с момета
у мен аз потърсих вина.
Навярно отдавна не струвах
за музите пукнат петак.
Обърнах назад и… отплувах
към новия местен бардак.
Юри Йовев
септември 2025 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
