2 июн. 2015 г., 22:10

Вечер

675 0 0

Вечер

 

И отново вечер, тъжна и самотна

е дошла при мен жестока.

От живота миг отнема тя, наречен ден,

а от радостите дневни оставам аз лишен.

 

* * *

 

За утешение на тяло носи мъничко отмора

а на тъжната душа - пътека.

И тръгва, не литва тя нейде към звездите

с другари само спомените и мечтите.

 

* * *

 

А с мислите в двубоя вече съм без сили.

С какво виновен съм, че искам

съвет да взема отзвездите,

та нали говорят, че те на хора са душите?

 

* * *

И на помощ идва ми съня.

Но що за помощ е това?

Щом като отново явяваш ми се ти

и подклаждат старата тъга.

 

* * *

 

Че не мога аз да те прегърна

и да почувствам твойта топлина,

та с нежни устни да превърна

във реалност близостта.

 

 

 

25,01,1990г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Фильов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...