Вечер
И отново вечер, тъжна и самотна
е дошла при мен жестока.
От живота миг отнема тя, наречен ден,
а от радостите дневни оставам аз лишен.
* * *
За утешение на тяло носи мъничко отмора
а на тъжната душа - пътека.
И тръгва, не литва тя нейде към звездите
с другари само спомените и мечтите.
* * *
А с мислите в двубоя вече съм без сили. ...