2.06.2015 г., 22:10

Вечер

673 0 0

Вечер

 

И отново вечер, тъжна и самотна

е дошла при мен жестока.

От живота миг отнема тя, наречен ден,

а от радостите дневни оставам аз лишен.

 

* * *

 

За утешение на тяло носи мъничко отмора

а на тъжната душа - пътека.

И тръгва, не литва тя нейде към звездите

с другари само спомените и мечтите.

 

* * *

 

А с мислите в двубоя вече съм без сили.

С какво виновен съм, че искам

съвет да взема отзвездите,

та нали говорят, че те на хора са душите?

 

* * *

И на помощ идва ми съня.

Но що за помощ е това?

Щом като отново явяваш ми се ти

и подклаждат старата тъга.

 

* * *

 

Че не мога аз да те прегърна

и да почувствам твойта топлина,

та с нежни устни да превърна

във реалност близостта.

 

 

 

25,01,1990г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Фильов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...