Вечер

15 февр. 2013 г., 22:12

Поэзия » Философская

657 0 0

До твоята завивка ще посядам
и дълго, дълго - само ще те гледам,
как тръпнеш във съня си от прохлада,
потънала в мечтанията бледи.

И после леко, с топлата завивка
открилото се рамо ще покрия
и с тъжната си, ледена усмивка,
една частица вечност... ще отпия...

Вечер

Свързани произведения

Комментарии

Предложения