Вечер

15.02.2013 г., 22:12 ч.

Поезия » Философска

678 0 0

До твоята завивка ще посядам
и дълго, дълго - само ще те гледам,
как тръпнеш във съня си от прохлада,
потънала в мечтанията бледи.

И после леко, с топлата завивка
открилото се рамо ще покрия
и с тъжната си, ледена усмивка,
една частица вечност... ще отпия...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Вечер

Свързани произведения

Коментари

Предложения