Вечер

Feb 15, 2013, 10:12 PM

Poetry » Phylosophy

582 0 0

До твоята завивка ще посядам
и дълго, дълго - само ще те гледам,
как тръпнеш във съня си от прохлада,
потънала в мечтанията бледи.

И после леко, с топлата завивка
открилото се рамо ще покрия
и с тъжната си, ледена усмивка,
една частица вечност... ще отпия...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Вечер

Свързани произведения

Comments

Random works