Вечер
Вечер
Някога зениците бяха будни,
а невидим беше света,
в двете ръце кръстосвах бури,
дъжд трошах в мъгла.
Някога сплитах си тропот
на диви кентаври в нощта.
Обяздвах техния грохот,
под копитата бях им земя.
Някога… звездите бяха ми близо.
Всяка от тях хващах с душа,
щом се препъне, подавах й рамо,
изкачвахме бавно вечерта.
Бях. Днеска съм Време,
от ручей родена река,
който в шум шепот може да чуе,
той ще намери своя път, свобода.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Все права защищены
Хубаво е!
