Вечер

20 нояб. 2011 г., 19:28

Поэзия » Философская

676 0 6

Вечер
Някога зениците бяха будни,
а невидим беше света,
в двете ръце кръстосвах бури,
дъжд трошах в мъгла.
Някога сплитах си тропот
на диви кентаври в нощта.
Обяздвах техния грохот,
под копитата бях им земя.
Някога… звездите бяха ми близо.
Всяка от тях хващах с душа,
щом се препъне, подавах й рамо, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вечер

Искате да прочетете повече?

Предложения