female_sg (Боряна)
103 1296
20 nov 2011, 19:28

Вечер 

  Poesía » Filosófica
546 0 6


Вечер

Някога зениците бяха будни,

а невидим беше света,

в двете ръце кръстосвах бури,

дъжд трошах в мъгла.


Някога сплитах си тропот

на диви кентаври в нощта.

Обяздвах техния грохот,

под копитата бях им земя.

 

Някога… звездите бяха ми близо.

Всяка от тях хващах с душа,

щом се препъне, подавах й рамо,

изкачвахме бавно вечерта.

Бях. Днеска съм Време,

от ручей родена река,

който в шум шепот може да чуе,

той ще намери своя път, свобода.


© Боряна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??