Вечер
Някога зениците бяха будни,
а невидим беше света,
в двете ръце кръстосвах бури,
дъжд трошах в мъгла.
Някога сплитах си тропот
на диви кентаври в нощта.
Обяздвах техния грохот,
под копитата бях им земя.
Някога… звездите бяха ми близо.
Всяка от тях хващах с душа,
щом се препъне, подавах й рамо,
изкачвахме бавно вечерта.
Бях. Днеска съм Време,
от ручей родена река,
който в шум шепот може да чуе,
той ще намери своя път, свобода.
© Боряна All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубаво е!