Вечер
Някога зениците бяха будни,
а невидим беше света,
в двете ръце кръстосвах бури,
дъжд трошах в мъгла.
Някога сплитах си тропот
на диви кентаври в нощта.
Обяздвах техния грохот,
под копитата бях им земя.
Някога… звездите бяха ми близо.
Всяка от тях хващах с душа,
щом се препъне, подавах й рамо,
изкачвахме бавно вечерта.
Бях. Днеска съм Време,
от ручей родена река,
който в шум шепот може да чуе,
той ще намери своя път, свобода.
© Боряна All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубаво е!