Вечер

Poetry » Philosophical

907 0 6

Вечер

Някога зениците бяха будни,

а невидим беше света,

в двете ръце кръстосвах бури,

дъжд трошах в мъгла.

Някога сплитах си тропот

на диви кентаври в нощта.

Обяздвах техния грохот,

под копитата бях им земя.

Някога… звездите бяха ми близо.

Всяка от тях хващах с душа,

щом се препъне, подавах й рамо,

изкачвахме бавно вечерта.

Бях. Днеска съм Време,

от ручей родена река,

който в шум шепот може да чуе,

той ще намери своя път, свобода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

!

2011-11-21T17:29:59+02:00
velikataniki (Николина Милева)

"Бях. Днеска съм Време,..."това много си го харесах

2011-11-21T13:32:02+02:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Хубаво е!

2011-11-21T12:50:38+02:00
Lovewear (Пепър Формаджи)

хубаво стихо.

2011-11-20T21:15:38+02:00
nosht-den (Сис)

Красива е тази вечер!
Поздрави!

2011-11-20T19:51:35+02:00