Вечер

Nov 20, 2011, 7:28 PM

Poetry » Phylosophy

704 0 6

Вечер
Някога зениците бяха будни,
а невидим беше света,
в двете ръце кръстосвах бури,
дъжд трошах в мъгла.
Някога сплитах си тропот
на диви кентаври в нощта.
Обяздвах техния грохот,
под копитата бях им земя.
Някога… звездите бяха ми близо.
Всяка от тях хващах с душа,
щом се препъне, подавах й рамо, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вечер

Want to read more?

Random works