female_sg (Боряна)
103 1296
Nov 20, 2011, 7:28 PM

Вечер 

  Poetry » Phylosophy
544 0 6


Вечер

Някога зениците бяха будни,

а невидим беше света,

в двете ръце кръстосвах бури,

дъжд трошах в мъгла.


Някога сплитах си тропот

на диви кентаври в нощта.

Обяздвах техния грохот,

под копитата бях им земя.

 

Някога… звездите бяха ми близо.

Всяка от тях хващах с душа,

щом се препъне, подавах й рамо,

изкачвахме бавно вечерта.

Бях. Днеска съм Време,

от ручей родена река,

който в шум шепот може да чуе,

той ще намери своя път, свобода.


© Боряна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??