female_sg (Боряна)
103 1296
20.11.2011 г., 19:28 ч.

Вечер 

  Поезия » Философска
542 0 6


Вечер

Някога зениците бяха будни,

а невидим беше света,

в двете ръце кръстосвах бури,

дъжд трошах в мъгла.


Някога сплитах си тропот

на диви кентаври в нощта.

Обяздвах техния грохот,

под копитата бях им земя.

 

Някога… звездите бяха ми близо.

Всяка от тях хващах с душа,

щом се препъне, подавах й рамо,

изкачвахме бавно вечерта.

Бях. Днеска съм Време,

от ручей родена река,

който в шум шепот може да чуе,

той ще намери своя път, свобода.


© Боряна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??