12 окт. 2021 г., 17:40

Вечер. ...

652 0 1

Беше вечер...

 

Бе́ше вечер... Бе́ше лято...

... Бе́ вълшебството: Жена!...

Стелеше се над земята

гаснещата светлина...

 

С предизвикващо кокетство

с чар пристъпваше към мен

и с изящно съвършенство,

от което бях пленен...

 

... А далечна и прекрасна

вече Първата звезда –

затрептя́ като неясна

дълго чакана Съдба...

 

Падаше от Необята

дъжд от огнени звезди –

недостигнали Земята,

с таен поздрав – може би́...

 

... Ся́каш светлина от залеза -

Тя се носеше към мен

и съвсем обърка ха́оса

в чувствата ми този ден!...

 

Вятър скрит във здрачината

(и невидим за това!)

ѝ повдигаше полата –

в дар за мъжки сетива́...

 

... С този вятър Тя отмина

и внезапно опустя́,

като пясъчна пустиня

даже Цялата Земя́!...

 

12.10.2021.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...