12.10.2021 г., 17:40

Вечер. ...

656 0 1

Беше вечер...

 

Бе́ше вечер... Бе́ше лято...

... Бе́ вълшебството: Жена!...

Стелеше се над земята

гаснещата светлина...

 

С предизвикващо кокетство

с чар пристъпваше към мен

и с изящно съвършенство,

от което бях пленен...

 

... А далечна и прекрасна

вече Първата звезда –

затрептя́ като неясна

дълго чакана Съдба...

 

Падаше от Необята

дъжд от огнени звезди –

недостигнали Земята,

с таен поздрав – може би́...

 

... Ся́каш светлина от залеза -

Тя се носеше към мен

и съвсем обърка ха́оса

в чувствата ми този ден!...

 

Вятър скрит във здрачината

(и невидим за това!)

ѝ повдигаше полата –

в дар за мъжки сетива́...

 

... С този вятър Тя отмина

и внезапно опустя́,

като пясъчна пустиня

даже Цялата Земя́!...

 

12.10.2021.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...