Беше вечер...
Бе́ше вечер... Бе́ше лято...
... Бе́ вълшебството: Жена!...
Стелеше се над земята
гаснещата светлина...
С предизвикващо кокетство
с чар пристъпваше към мен
и с изящно съвършенство,
от което бях пленен...
... А далечна и прекрасна
вече Първата звезда –
затрептя́ като неясна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.