Беше вечер...

Бе́ше вечер... Бе́ше лято...

... Бе́ вълшебството: Жена!...

Стелеше се над земята

гаснещата светлина...

С предизвикващо кокетство

с чар пристъпваше към мен

и с изящно съвършенство,

от което бях пленен...

... А далечна и прекрасна

вече Първата звезда –

затрептя́ като неясна

дълго чакана Съдба...

Падаше от Необята

дъжд от огнени звезди –

недостигнали Земята,

с таен поздрав – може би́...

... Ся́каш светлина от залеза -

Тя се носеше към мен

и съвсем обърка ха́оса

в чувствата ми този ден!...

Вятър скрит във здрачината

(и невидим за това!)

ѝ повдигаше полата –

в дар за мъжки сетива́...

... С този вятър Тя отмина

и внезапно опустя́,

като пясъчна пустиня

даже Цялата Земя́!...

12.10.2021.