Вечер, когато...

Вечер,

когато вятърът налива бавно

облачните чаши

с пенливото вино

на залеза,

а Истината става

все по-жадна

за твоите целувки...

Вечер,

когато мечтите-щурци

засвирят песента

за лека нощ

на слънцето на спомена,

а нашите светулки-мигове

разперят тихо

крилцата си - желания...

Тогава

събличаме мислите

до вълшебното огледало

на чувствата.

И допиваме,

опиянени от радост

и последната

капка-тъга...

https://www.youtube.com/watch?v=69DyjRJe_a0