Вечер,
когато вятърът налива бавно
облачните чаши
с пенливото вино
на залеза,
а Истината става
все по-жадна
за твоите целувки...
Вечер,
когато мечтите-щурци
засвирят песента
за лека нощ
на слънцето на спомена,
а нашите светулки-мигове
разперят тихо
крилцата си - желания...
Тогава
събличаме мислите
до вълшебното огледало
на чувствата.
И допиваме,
опиянени от радост
и последната
капка-тъга...
https://www.youtube.com/watch?v=69DyjRJe_a0
© Веселка Стойнева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
