Вечер,
когато вятърът налива бавно
облачните чаши
с пенливото вино
на залеза,
а Истината става
все по-жадна
за твоите целувки...
Вечер,
когато мечтите-щурци
засвирят песента
за лека нощ
на слънцето на спомена,
а нашите светулки-мигове
разперят тихо
крилцата си - желания...
Тогава
събличаме мислите
до вълшебното огледало
на чувствата.
И допиваме,
опиянени от радост
и последната
капка-тъга...
https://www.youtube.com/watch?v=69DyjRJe_a0
© Веселка Стойнева Всички права запазени