Вечер в Есента...
Вечер в Есента...
Слънцето и Светлината
тук оставиха сама
Есента, а те оттатък
чак във Долната земя –
слязоха за да не гледат
тъжната и́ красота...
А като умиращ лебед –
плавно пада вечерта...
Студ от Космоса навява –
гравитация струи́,
а от „звездната му плява“:
сипе дъжд, но не вали...
Мислите ни като сянки –
застрашително растат
и с инстинкта див на самки:
дращят, ще ни издерат.
... но над нас от небосвода
все тъй пада вечерта, –
а в тунелите на Гьодел*
слиза бавно Есента...
5.10.2019
*предполагаеми тунели във Времето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
