Oct 6, 2019, 11:52 AM

Вечер в Есента...

1.4K 2 3

 

Вечер в Есента...

 

Слънцето и Светлината

тук оставиха сама

Есента, а те оттатък

чак във Долната земя –

 

слязоха за да не гледат

тъжната и́ красота...

А като умиращ лебед –

плавно пада вечерта...

 

Студ от Космоса навява –

гравитация струи́,

а от „звездната му плява“:

сипе дъжд, но не вали...

 

Мислите ни като сянки –

застрашително растат

и с инстинкта див на самки:

дращят, ще ни издерат.

 

... но над нас от небосвода

все тъй пада вечерта, –

а в тунелите на Гьодел*

слиза бавно Есента...

 

5.10.2019                                    

*предполагаеми тунели във Времето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...