jollyroger (Коста Качев) jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K
6.10.2019 г., 11:52

Вечер в Есента...

1.4K 2 3

 

Вечер в Есента...

 

Слънцето и Светлината

тук оставиха сама

Есента, а те оттатък

чак във Долната земя –

 

слязоха за да не гледат

тъжната и́ красота...

А като умиращ лебед –

плавно пада вечерта...

 

Студ от Космоса навява –

гравитация струи́,

а от „звездната му плява“:

сипе дъжд, но не вали...

 

Мислите ни като сянки –

застрашително растат

и с инстинкта див на самки:

дращят, ще ни издерат.

 

... но над нас от небосвода

все тъй пада вечерта, –

а в тунелите на Гьодел*

слиза бавно Есента...

 

5.10.2019                                    

*предполагаеми тунели във Времето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0