jollyroger (Коста Качев) jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K
6.10.2019 г., 11:52

Вечер в Есента...

1.4K 2 3

 

Вечер в Есента...

 

Слънцето и Светлината

тук оставиха сама

Есента, а те оттатък

чак във Долната земя –

 

слязоха за да не гледат

тъжната и́ красота...

А като умиращ лебед –

плавно пада вечерта...

 

Студ от Космоса навява –

гравитация струи́,

а от „звездната му плява“:

сипе дъжд, но не вали...

 

Мислите ни като сянки –

застрашително растат

и с инстинкта див на самки:

дращят, ще ни издерат.

 

... но над нас от небосвода

все тъй пада вечерта, –

а в тунелите на Гьодел*

слиза бавно Есента...

 

5.10.2019                                    

*предполагаеми тунели във Времето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0