31 янв. 2013 г., 09:40  

Вечер във полето

409 0 0

ВЕЧЕР В ПОЛЕТО

 

Не помня мигове по сладки

 и по-желани часове,

 от тия летни нощи кратки,

 когато хлябът се пече.


Когато легнат житни ниви,

 на тъмно да се отморят,

 а вятърът развява гриви

 и болките ти в кръста спрат.


Когато в залезна позлата

 рубините на запад спрат...

 Едва изгряла е Луната,

 преди да тръгне в своя път.


Вечерника щом там утихне,

 зашепне приказки нощта,

 вселената ти се усмихне,

 докато дойде утринта...


Отпусне ти се и душата,

 тревогите за малко спрат,

 зарадва ти се тя самата,

 на щастието прави път!


Укрепне твойто морно рамо

 и силите ти долетят...

 Дано луна да има само,

 та жътвите  да продължат!


Не спира жътвата богата,

 наградата на твоя труд...

 Запяват и в далечината...

 Долита радост и от друг!

 

    Написано в 1951 г. Преработено 1991 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...