Jan 31, 2013, 9:40 AM  

Вечер във полето

  Poetry » Other
407 0 0

ВЕЧЕР В ПОЛЕТО

 

Не помня мигове по сладки

 и по-желани часове,

 от тия летни нощи кратки,

 когато хлябът се пече.


Когато легнат житни ниви,

 на тъмно да се отморят,

 а вятърът развява гриви

 и болките ти в кръста спрат.


Когато в залезна позлата

 рубините на запад спрат...

 Едва изгряла е Луната,

 преди да тръгне в своя път.


Вечерника щом там утихне,

 зашепне приказки нощта,

 вселената ти се усмихне,

 докато дойде утринта...


Отпусне ти се и душата,

 тревогите за малко спрат,

 зарадва ти се тя самата,

 на щастието прави път!


Укрепне твойто морно рамо

 и силите ти долетят...

 Дано луна да има само,

 та жътвите  да продължат!


Не спира жътвата богата,

 наградата на твоя труд...

 Запяват и в далечината...

 Долита радост и от друг!

 

    Написано в 1951 г. Преработено 1991 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...