31.01.2013 г., 9:40  

Вечер във полето

408 0 0

ВЕЧЕР В ПОЛЕТО

 

Не помня мигове по сладки

 и по-желани часове,

 от тия летни нощи кратки,

 когато хлябът се пече.


Когато легнат житни ниви,

 на тъмно да се отморят,

 а вятърът развява гриви

 и болките ти в кръста спрат.


Когато в залезна позлата

 рубините на запад спрат...

 Едва изгряла е Луната,

 преди да тръгне в своя път.


Вечерника щом там утихне,

 зашепне приказки нощта,

 вселената ти се усмихне,

 докато дойде утринта...


Отпусне ти се и душата,

 тревогите за малко спрат,

 зарадва ти се тя самата,

 на щастието прави път!


Укрепне твойто морно рамо

 и силите ти долетят...

 Дано луна да има само,

 та жътвите  да продължат!


Не спира жътвата богата,

 наградата на твоя труд...

 Запяват и в далечината...

 Долита радост и от друг!

 

    Написано в 1951 г. Преработено 1991 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...