6 июн. 2020 г., 19:16  

Вечерен час 

  Поэзия
624 5 7

Сълзите на юни по птиците капят,  

колоните сенки се вият из кръг. 

Капанът на мрака, трепери препасал,

две стари въжета в тунел с кръстопът. 

 

Нагоре се нижат шинели чернеят  

за мраморна ласка, цигара и свещ,

в тревите зелени очите им тлеят, 

погледна ли в тях, поглъща ме пещ.

 

Извърна ли поглед, от там ако падна,

в леглото ми кално ще стене дъждът.

Наливам я с вино черешата жадна,

напивам я скръбно да дойде нощта. 

 

А там под звездите девойки събират,

щурци от косите на бяла жена

и капе мига, часа за прибиране,

вечерният час за таз вечна игра.

© Силвия Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??