Jun 6, 2020, 7:16 PM  

Вечерен час 

  Poetry
617 5 7

Сълзите на юни по птиците капят,  

колоните сенки се вият из кръг. 

Капанът на мрака, трепери препасал,

две стари въжета в тунел с кръстопът. 

 

Нагоре се нижат шинели чернеят  

за мраморна ласка, цигара и свещ,

в тревите зелени очите им тлеят, 

погледна ли в тях, поглъща ме пещ.

 

Извърна ли поглед, от там ако падна,

в леглото ми кално ще стене дъждът.

Наливам я с вино черешата жадна,

напивам я скръбно да дойде нощта. 

 

А там под звездите девойки събират,

щурци от косите на бяла жена

и капе мига, часа за прибиране,

вечерният час за таз вечна игра.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??