Вечерен час
Сълзите на юни по птиците капят,
колоните сенки се вият из кръг.
Капанът на мрака, трепери препасал,
две стари въжета в тунел с кръстопът.
Нагоре се нижат шинели чернеят
за мраморна ласка, цигара и свещ,
в тревите зелени очите им тлеят,
погледна ли в тях, поглъща ме пещ.
Извърна ли поглед, от там ако падна,
в леглото ми кално ще стене дъждът.
Наливам я с вино черешата жадна,
напивам я скръбно да дойде нощта.
А там под звездите девойки събират,
щурци от косите на бяла жена
и капе мига, часа за прибиране,
вечерният час за таз вечна игра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
