Вечерня за лунатици
ВЕЧЕРНЯ ЗА ЛУНАТИЦИ
Разстила се като коприна
нощта над тихите дъбрави.
Най-просто речено – Родина,
неподлежащо на забрава.
По серпентините в сърцето
след заник плъзва златна лава.
Което с битка е превзето,
обратно как ли се предава?
Тук всичко спираше дъха ми
и разгадавах тайнства древни.
Ала заливат ме с измами –
които – сладкогласни, дебнат.
И чакаме да ни оправят,
зазидали криле на птици.
Проливат воините кръвта си.
Предатели броят жълтици.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
