16 мая 2024 г., 12:29  

Вечерня за лунатици 

  Поэзия » Гражданская
212 3 7

ВЕЧЕРНЯ ЗА ЛУНАТИЦИ

 

Разстила се като коприна

нощта над тихите дъбрави.

Най-просто речено – Родина,

неподлежащо на забрава.

 

По серпентините в сърцето

след заник плъзва златна лава.

Което с битка е превзето,

обратно как ли се предава?

 

Тук всичко спираше дъха ми

и разгадавах тайнства древни.

Ала заливат ме с измами –

които – сладкогласни, дебнат.

 

И чакаме да ни оправят,

зазидали криле на птици.

Проливат воините кръвта си.

Предатели броят жълтици.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??