Вечерня за лунатици
ВЕЧЕРНЯ ЗА ЛУНАТИЦИ
Разстила се като коприна
нощта над тихите дъбрави.
Най-просто речено – Родина,
неподлежащо на забрава.
По серпентините в сърцето
след заник плъзва златна лава.
Което с битка е превзето,
обратно как ли се предава?
Тук всичко спираше дъха ми
и разгадавах тайнства древни.
Ала заливат ме с измами –
които – сладкогласни, дебнат.
И чакаме да ни оправят,
зазидали криле на птици.
Проливат воините кръвта си.
Предатели броят жълтици.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
