ВЕЧЕРНЯ ЗА ЛУНАТИЦИ
Разстила се като коприна
нощта над тихите дъбрави.
Най-просто речено – Родина,
неподлежащо на забрава.
По серпентините в сърцето
след заник плъзва златна лава.
Което с битка е превзето,
обратно как ли се предава?
Тук всичко спираше дъха ми
и разгадавах тайнства древни.
Ала заливат ме с измами – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация