16.05.2024 г., 12:29 ч.  

Вечерня за лунатици 

  Поезия » Гражданска
208 3 7

ВЕЧЕРНЯ ЗА ЛУНАТИЦИ

 

Разстила се като коприна

нощта над тихите дъбрави.

Най-просто речено – Родина,

неподлежащо на забрава.

 

По серпентините в сърцето

след заник плъзва златна лава.

Което с битка е превзето,

обратно как ли се предава?

 

Тук всичко спираше дъха ми

и разгадавах тайнства древни.

Ала заливат ме с измами –

които – сладкогласни, дебнат.

 

И чакаме да ни оправят,

зазидали криле на птици.

Проливат воините кръвта си.

Предатели броят жълтици.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??