16 may 2024, 12:29  

Вечерня за лунатици 

  Poesía » Civil
197 3 7

ВЕЧЕРНЯ ЗА ЛУНАТИЦИ

 

Разстила се като коприна

нощта над тихите дъбрави.

Най-просто речено – Родина,

неподлежащо на забрава.

 

По серпентините в сърцето

след заник плъзва златна лава.

Което с битка е превзето,

обратно как ли се предава?

 

Тук всичко спираше дъха ми

и разгадавах тайнства древни.

Ала заливат ме с измами –

които – сладкогласни, дебнат.

 

И чакаме да ни оправят,

зазидали криле на птици.

Проливат воините кръвта си.

Предатели броят жълтици.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??