Вечерята
Четвърто еспресо. От цигари ми писна.
Менюто разглеждам. Още умувам.
Скоро ще дойдеш. Отговор искаш
на тези въпроси, от които се страхувам...
Ще ме погледнеш открито и прямо.
Ще попиташ защо не вечерям и пуша.
Нещо ще кажа за безмислени драми,
с пресипнало гърло и послевкуса на суши...
Виж, как с апетит, хранят се хората...
Песен в колоните, а ние мълчим...
Сенките под очите ти сърдито говорят.
Въпроси увисват, а в отговор - дим...
Всичко разбирам и всичко приемам,
но тази вечер ще постя, прости!
Душа във дим опасна дилема
и зная, че просто, без теб не върви...
Плащаме и всеки си сяда в колата,
а там, зад баира, ще се простим...
Сливат се устни и звъни в тишината
малкото наше, за което мълчим...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
