19 окт. 2008 г., 05:41

Вечната тема в устата ти...

1.1K 0 0

Не разбираш ли, скъпи, тя ме намразва.

защото умните разбират какво гори вътре, надълбоко.

А тя иска те, но страхът я полазва.

Очите и пронизват моите убийствено жестоко.

 

Не разбираш ли, скъпи, себе си намразвам.

Тъпчеш ме, а аз пак съм в краката ти.

С други съм, ала безсмислено и напразно,

дори да съм вечната лоша тема в устата ти...

 

Скъпи, намразвам Любовта си, нали ме разбираш?

Защото с теб искам да я споделям...

И знам, търсиш ме, но заради лошите хора не ме намираш.

А аз любовта си към всички останали по равно поделям.

 

Намразвам мъжете, скъпи, ти си виновен.

Защото всички ми стават ужасно банални...

Обичам твоите устни и вкуса им отровен,

прегръдките страстни, дори и прощални.

 

Намразвам очите си, скъпи, нали виждаш?

Не те виждам, когато имам нужда.

И чувствата си ли почна да обиждаш...

вечна  тема в устата ти, но никога чужда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миряна Венелинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...