Не разбираш ли, скъпи, тя ме намразва.

защото умните разбират какво гори вътре, надълбоко.

А тя иска те, но страхът я полазва.

Очите и пронизват моите убийствено жестоко.

Не разбираш ли, скъпи, себе си намразвам.

Тъпчеш ме, а аз пак съм в краката ти.

С други съм, ала безсмислено и напразно,

дори да съм вечната лоша тема в устата ти...

Скъпи, намразвам Любовта си, нали ме разбираш?

Защото с теб искам да я споделям...

И знам, търсиш ме, но заради лошите хора не ме намираш.

А аз любовта си към всички останали по равно поделям.

Намразвам мъжете, скъпи, ти си виновен.

Защото всички ми стават ужасно банални...

Обичам твоите устни и вкуса им отровен,

прегръдките страстни, дори и прощални.

Намразвам очите си, скъпи, нали виждаш?

Не те виждам, когато имам нужда.

И чувствата си ли почна да обиждаш...

вечна  тема в устата ти, но никога чужда.