вечно
отварям вечно
снимката ти
(не постоянно
а навеки)
и знам
че си ми присъда
ще те излежавам
без право на помилване
колко дълго
не знаеш
ти самата
(отначало всъщност
всичките са
до живот)
отварям вечно
търсещо сърце
и те откривам
вместо моята душа
повярвай ми
аз съм й верен
върни ми я
или
ела
отварям вечно
книгата си
и с радост те чета
възбуждаш ме
и вдъхновяваш
не ме оставяш
във покой
отварям вечно
мислите си
но и да боли
усещам
че прераждането
искам да отложа
ти
живот си мой
отварям вечно
спомените си
но ти
не си увековечена
защото
вчера зърнах те
а днес
ми подари луничка
която шепне
че съм твой
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Кунчев Все права защищены
