Вечно
Утрото шепне. Обещава. Взема. Дава.
Носи радост и надежда.
За идващото.
И тъга, за не идващото. И това е ок.
Денят е цял като живота.
Дори наполовина. Дори на три четвърти.
Нощта е като смъртта. Четири четвърти...
Нощта е нищо. Отминава.
И пак иде утро. Нула четвърти.
Вечно утро! Вечен ден! Вечна радост...
Бог! Нула четвърти. Вечно.
Без мъка. Без нощ. Така е писано.Така ще стане.
Всеки е вселена. И живеем....
В Радост, мъка, в смях ,
надежда, в спомен,музика, сълза.
Нощта е сладка, заради идващото утро.
Будим се в него. Не виждаме другите... Другите будни.
Заради бетона, пространството и мъдростта.
Заради любовта... Която рядко, но разделя.
Но те са там. И тук. Точно тук! И ще бъдат.
И въздухът, който дишаме, ще е еднакъв.
Гълъбите ще гукат еднакво.
Вятърът ще гали лицата еднакво.
Еднакви сме.И знаем.. И помним!
Отворили сме очи. Бъдещето е неизвестно,
и слава Богу... Не го знаем. И това е добре.
Дишаме, пием кафе, пушим и се усмихваме.
Тук сме. Тук и ще бъдем.. Днес.В новият ден.
До четирите четвърти. И във вечният –
Без пространство, без бетон, без неизвестност и без нощ.
Но с любов. Друга. Неразделяща. Всички...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лебовски Все права защищены
