Утрото шепне. Обещава. Взема. Дава.
Носи радост и надежда.
За идващото.
И тъга, за не идващото. И това е ок.
Денят е цял като живота.
Дори наполовина. Дори на три четвърти.
Нощта е като смъртта. Четири четвърти...
Нощта е нищо. Отминава.
И пак иде утро. Нула четвърти.
Вечно утро! Вечен ден! Вечна радост...
Бог! Нула четвърти. Вечно.
Без мъка. Без нощ. Така е писано.Така ще стане. ...