Не си до мен,
любовта не те плени,
само мен изгори,
даже дяволът скърби.
Дали някога ще те срещна,
дали ще кажеш ''Здравей'',
или ще ме погълнеш,
като гладен змей.
Разкъсай ме, ако искаш,
но сърцето запази,
в бурканче го сложи,
там, в джоба, да скърби.
Мълчанието погуби,
свещица запали,
сълза отрони,
и вечно ме помни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антонио Ботев Все права защищены
Всички ние искаме нещо просто - да бъдем нечии спомен Поздрав!!! 
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
