Не си до мен,
любовта не те плени,
само мен изгори,
даже дяволът скърби.
Дали някога ще те срещна,
дали ще кажеш ''Здравей'',
или ще ме погълнеш,
като гладен змей.
Разкъсай ме, ако искаш,
но сърцето запази,
в бурканче го сложи,
там, в джоба, да скърби.
Мълчанието погуби,
свещица запали,
сълза отрони,
и вечно ме помни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антонио Ботев Всички права запазени
Всички ние искаме нещо просто - да бъдем нечии спомен Поздрав!!! 
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
