Не си до мен,
любовта не те плени,
само мен изгори,
даже дяволът скърби.
Дали някога ще те срещна,
дали ще кажеш ''Здравей'',
или ще ме погълнеш,
като гладен змей.
Разкъсай ме, ако искаш,
но сърцето запази,
в бурканче го сложи,
там, в джоба, да скърби.
Мълчанието погуби,
свещица запали,
сълза отрони,
и вечно ме помни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антонио Ботев Всички права запазени
Всички ние искаме нещо просто - да бъдем нечии спомен Поздрав!!! 
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
