Не си до мен,
любовта не те плени,
само мен изгори,
даже дяволът скърби.
Дали някога ще те срещна,
дали ще кажеш ''Здравей'',
или ще ме погълнеш,
като гладен змей.
Разкъсай ме, ако искаш,
но сърцето запази,
в бурканче го сложи,
там, в джоба, да скърби.
Мълчанието погуби,
свещица запали,
сълза отрони,
и вечно ме помни!
© Антонио Ботев All rights reserved.
Всички ние искаме нещо просто - да бъдем нечии спомен Поздрав!!! 
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
