26 дек. 2017 г., 20:03

Вечност

1K 0 6

Вечност
Ти ли закърпи крилете ми,
за да литна отново?
Ти ли стопли ръцете ми,
да погаля със обич?
Ти ли в съня ми рисува,
най-красивата приказка?
Сърцето ми ти ли лекува,
с топлината си истинска?
Ти ли сълзи попива
и рисува усмивки?
Ти ли във бурята плува,
и ръката ми стиска?
Ти ли изпя във душата ми
най-прекрасната песен?
Ти си всичко - съдба,
нежна обич и вечност!

Зареница 26.12.2017 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...