26.12.2017 г., 20:03

Вечност

1K 0 6

Вечност
Ти ли закърпи крилете ми,
за да литна отново?
Ти ли стопли ръцете ми,
да погаля със обич?
Ти ли в съня ми рисува,
най-красивата приказка?
Сърцето ми ти ли лекува,
с топлината си истинска?
Ти ли сълзи попива
и рисува усмивки?
Ти ли във бурята плува,
и ръката ми стиска?
Ти ли изпя във душата ми
най-прекрасната песен?
Ти си всичко - съдба,
нежна обич и вечност!

Зареница 26.12.2017 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...