Вечност
Ти ли закърпи крилете ми,
за да литна отново?
Ти ли стопли ръцете ми,
да погаля със обич?
Ти ли в съня ми рисува,
най-красивата приказка?
Сърцето ми ти ли лекува,
с топлината си истинска?
Ти ли сълзи попива
и рисува усмивки?
Ти ли във бурята плува,
и ръката ми стиска?
Ти ли изпя във душата ми
най-прекрасната песен?
Ти си всичко - съдба,
нежна обич и вечност!
Зареница 26.12.2017 г.
© Диана Стоянова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
