Навярно някога, след време,
когато ще сме кокали и пръст
с душѝ, нетленни се намерим,
(Надявам се, под общия ни кръст) -
тогава пак ще съм безумно, влюбен,
а ти пък моето вълшебство.
Ще бъдем обвинени в лудост,
в нюансите ѝ най-чудесни...
И няма да е по-различно.
Аз все по тебе ще жадувам.
Ти мен безкрайно ще обичаш,
и няма никога да се сбогуваме.
Ала преди смъртта да ни покани -
сърцето ти все моето да чува!
И после пак ще имаме начало,
какво, че гроба е квадратна нула?...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Все права защищены