Навярно някога, след време,
когато ще сме кокали и пръст
с душѝ, нетленни се намерим,
(Надявам се, под общия ни кръст) -
тогава пак ще съм безумно, влюбен,
а ти пък моето вълшебство.
Ще бъдем обвинени в лудост,
в нюансите ѝ най-чудесни...
И няма да е по-различно.
Аз все по тебе ще жадувам.
Ти мен безкрайно ще обичаш,
и няма никога да се сбогуваме. ...