Навярно някога, след време, 

когато ще сме кокали и пръст 

с душѝ, нетленни се намерим, 

(Надявам се, под общия ни кръст) - 

тогава пак ще съм безумно, влюбен, 

а ти пък моето вълшебство. 

Ще бъдем обвинени в лудост, 

в нюансите ѝ най-чудесни... 

И няма да е по-различно. 

Аз все по тебе ще жадувам. 

Ти мен безкрайно ще обичаш, 

и няма никога да се сбогуваме. 

Ала преди смъртта да ни покани - 

сърцето ти все моето да чува! 

И после пак ще имаме начало, 

какво, че гроба е квадратна нула?...

Стихопат. 

Danny Diester