12 мар. 2013 г., 07:54
ВЕЧНОСТ ІІ
На внучките ми Рая и Деница
У нас вали.
Отвънка сух е здрачът,
но вътре влага мокри моя гръб –
за нещо свое внучките ми плачат
и моят свят се дави в детска скръб.
Трогателни сълзи, гореща влага,
която смешно руква изведнъж.
Момиченцата тръгват да си лягат
и ще престане този странен дъжд.
Децата вече са успокоени – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация