27 окт. 2020 г., 09:32

Вечност, наречена любов

1.5K 1 0

В кръвта си ми, бясно тя препуска.

В лудешки бяг пулса ускоряваш.

Очите ти в зелен огън изгарят, 

а в моите кафяви пламъци горят.

Ръцете ти познават всяка част

от тялото ми, което желае само теб.

В огнена страст двама изгаряме, 

дрехите са станали ненужни.

Вземи ме! Цяла изпълни ме!

За пореден път своя направи ме!

По мен своя отпечатък остави, 

за да знае всеки мъж, че аз съм твоя

сега и завинаги във вечността, 

наречена истинска любов!

 

 

 

26.10.2020 г./ 14:54 ч.

Гр. Хасково

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мечтателка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...