27 oct 2020, 9:32

Вечност, наречена любов

1.5K 1 0

В кръвта си ми, бясно тя препуска.

В лудешки бяг пулса ускоряваш.

Очите ти в зелен огън изгарят, 

а в моите кафяви пламъци горят.

Ръцете ти познават всяка част

от тялото ми, което желае само теб.

В огнена страст двама изгаряме, 

дрехите са станали ненужни.

Вземи ме! Цяла изпълни ме!

За пореден път своя направи ме!

По мен своя отпечатък остави, 

за да знае всеки мъж, че аз съм твоя

сега и завинаги във вечността, 

наречена истинска любов!

 

 

 

26.10.2020 г./ 14:54 ч.

Гр. Хасково

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мечтателка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...