27 oct 2020, 9:32

Вечност, наречена любов

1.5K 1 0

В кръвта си ми, бясно тя препуска.

В лудешки бяг пулса ускоряваш.

Очите ти в зелен огън изгарят, 

а в моите кафяви пламъци горят.

Ръцете ти познават всяка част

от тялото ми, което желае само теб.

В огнена страст двама изгаряме, 

дрехите са станали ненужни.

Вземи ме! Цяла изпълни ме!

За пореден път своя направи ме!

По мен своя отпечатък остави, 

за да знае всеки мъж, че аз съм твоя

сега и завинаги във вечността, 

наречена истинска любов!

 

 

 

26.10.2020 г./ 14:54 ч.

Гр. Хасково

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мечтателка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...